“Шанхай е град на празненствата, страстна среща между Яндзъ, Довил, Биариц и Монте Карло.”
“Шанхай е рай, издигнат върху ада.”
“Шанхай не е град, а отрова. хората, които го населяват, са людоеди, управлявани от закона на канибалите.”
“Столица на корупцията и на проституцията, на наркотиците и мафията, Шанхай е Чикаго на Изтока.”
“Нещо в атмосферата сякаш подтиква към всевъзможни авантюри.” “Шанхай е град на престъпници, град на бежанци.
Същински рай за авантюристите.”
“Метрополисът, който неистово тласка към алчност и френетична лудост, Шанхай, рулетка за съдбите.”
“Без съмнение Шанхай е културен метрополис, ала с прекалено вулгарен привкус.”

От този митичен образ, изплувал от официални и неофициални свидетелства, французойката Мари-Клер Бержер, университетски преподавател и автор на трудове за историята на Китай, изгражда истинския облик на Шанхай, като се позовава на изобилен архивен
и илюстративен материал. Проследява развитието на града – от Нанкинския договор през 1842 г. и първите британски, френски и американски концесии до наши дни.
Разкрива със силата на убедителни аргументи как Шанхай се превръща в модел за съвременност, основана на западното влияние, но пречупено през националната култура, В столица на един “друг Китай”, космополитен и предприемчив.