Актьор, преводач на филми, сценарист и режисьор, в момента Павел Санаев е един от най-издаваните руски писатели. “Погребете ме зад перваза”, която той пише на 26 години (1995 г.), вече има 150-хиляден тираж само в издателство АСТ. На 14 години играе първата си роля във фирма “Чучело”, през 2005 г. печели наградата “Триумф” – за високи постижения в литературата и изкуството. Книгата му “Погребете ме зад перваза” е номинирана за престижната награда “Букер”.
“Погребете ме зад перваза” е много смешна и много страшна книга. Тя е учебник как да обичаме, без да задушаваме и как да се грижим, без да унищожаваме обекта на своята любов. Тя ни помага да разбираме и да прощаваме, да бъдем великодушни и всеотдайни. Това е книга на светлия, заразителен и пречистващ хумор, история за израстването, отговорностите на възрастните и волята им да се променят.
Написана от първо лице, повестта “Погребете ме зад перваза” пародира щастливото детство. Малкият Саша Савелиев, невинно и чисто дете, попада в епицентъра на полярни чувства. От една страна е обсебващата любов на психично болната му баба, която той скрито ненавижда. От другата страна са нежната привързаност и копнеж за близост на майка му, която обаче не намира сили да се пребори за детето си. Между тях е той – беззащитен в самотата си, търсещ изход от смазващата тежест на вихрещите се емоции.
В “Погребете ме зад перваза” всичко се прави от любов. Всички възрастни са невинни – защото обичат. Саша също е невинен – защото е дете. Тогава в кого е вината за неговия нещастен живот?
