В началото на ХХ век La Belle Époque е в апогея си. Европа е центърът на света, а френският език все още е на мода. Старият континент се радва на безпрецедентен възход. Във финансовите среди преобладава мнението, че при тези условия войната е невъзможна, защото не зависи само от политиците, а и от корпоративния капитал, който има глобални интереси. Политическите “синоптици” прогнозират безоблачно бъдеще – Европа ще продължава да владее света. И целият този балон внезапно се спуква през 1914 година, когато избухва Голямата война, както я наричат по-късно.
Наистина ли е внезапно? Възможни ли са били други варианти? Нима Великите сили са били толкова заслепени и самовлюбени? Кой е виновен за касапницата, в която загиват 20 милиона, а още толкова са ранените и осакатените? На тези въпроси и днес няма окончателен отговор, независимо че през последните 100 години на темата са посветени над 25 000 книги и статии.
Според Кристофър Кларк – професор по история в Кеймбридж – всички са виновни, едни повече, други по-малко. Авторът не акцентира върху бойните действия, а проследява задкулисните интриги, хазартното покачване на политическите залози и нарастващото напрежение в дипломатическата рулетка между основните играчи Виена, Берлин, Петербург, Париж, Лондон, Белград, без да пренебрегва и амбициите на Рим, Константинопол и София.
Кристофър Кларк е сред малцината западни изследователи, които обективно и правдиво разглеждат включването на България във военния конфликт. По онова време Третата българска държава е “конвертируема стока” и е ухажвана от Великите сили, за да я привлекат на своя страна.
Фундаменталното изследване на Кристофър Кларк оглавява престижната класация на Ню Йорк Таймс за “Най-добрите книги през 2014 година”, а понятието “Лунатици” вече има нов статут и е навлязло в света на политиката.
През същата 2014 година в интервю за в. Билд Хелмут Шмит – бивш канцлер на Германия (1974-1982) – казва по повод на кризата в Украйна: “Европа, САЩ и Русия се държат като лунатици. Така Кристофър Кларк описва ситуацията в навечерието на Първата световна война“.
