Тази книга е посветена на разломите на епохата – размествания на социалните пластове, отслабване на социалните връзки, растяща социална фрагментация през последните няколко десетилетия, – които, разкъсвайки бентовете на утвърдените идеологически, политически и социални категоризации, предизвикват дълбока криза на колективните идентичности. Разломите на епохата обхващат и социалната критика, която, макар и призвана да задава посоките на социалната промяна, се оказва в плен на своите остарели интелектуални инструменти и следователно неспособна да разбира днешната историческа ситуация. В този смисъл книгата разглежда кризата на колективните идентичности и кризата на социалната критика като взаимозависими моменти на един общ епохален проблем. Казано по-конкретно, тя представя кризата на колективните идентичности като задача, с която социалната критика трябва да се справи, за да преодолее собствената си криза.