„Пътешествието на Дарума: седем пъти падни, осем пъти стани“, „Кихавицата на
лисицата“, „На лов за звезда“, „Дайдарабочи, детето от кал“, „Разменените сънища“,
„Ямабико, или гласът на планината“… Една дузина пъстри японски предания,
предадени и обвързани поновому от италианската разказвачка Лаура Имаи Месина. За
малки и големи любители на пътешествията в приказни светове, стари времена и
далечни култури, на които ни пращат въображението и любознателността.
„Когато някой в земите на Ямато се удари, няма да възкликне само „ай“, а ще добави
отпред и едно „итай!“ („ох, боли“ на японски). Когато се уплаши или се притесни,
също може да се изрази с междуметие: „бику-бику“ и „пири-пири“. Ето защо ми се
прииска да включа в тези приказки част от богатите японски звукоподражания… И
„горо-горо“ е от тях. Означава времето, което минава в удоволствие от минаването на
времето. „Да правиш горо-горо“ е да се отпуснеш, да помързелуваш и да се насладиш
на това. Но не само. „Горо-горо“ е звукът на нещо голямо и тежко, което се търкаля.
Или на стомаха, който къркори. Или на падащата гръмотевица (често децата наричат
гърма именно „горо-горо“, както наричат съня „нани-нани“). „Горо-горо“ е и
мъркането на котката…“
