Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ù творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза… Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен сюжет – което прави този роман особено пленителен. Той успява да разбули дълбоки културни котловини, до които класическата документалистика не съумява да се докосне.
– Томи Мелендер, Suomen Kuvalehti
Този кратък роман си струва да бъде прочетен няколко пъти.
Защото ни отнема време да осъзнаем, че постройката му е обмислена до последния детайл, като се започне от повърхнината на езика.
– Зиглинде Гайзел, Frankfurter Allgemeine Zeitung
Руският – моят майчин език – е деградирал до степен, при която се е превърнал в символ на застиналост във въображаемото минало. Символ на лъжи. На носталгия. Символ на агресия. Цялото творчество на Мария Степанова представлява едно стоическо усилие да се противопостави на това.
– Саша Мариана Залцман
Проза, от която губиш посоката – пълна с изненади и завои, които ни отвеждат до пътеки, водещи до личното ни освобождение.
– Südwestrundfunk
Фокус на Мария Степанова слага началото на нова епоха в руската литература.
– Ули Хуфен, Westdeutscher Rundfunk
С този роман Степанова заявява себе си като истински акробат.
– Корнелия Гайслер, Frankfurter Rundschau
Четивната проза на Степанова намира тънкия баланс между изключителна сериозност с безстрашен, обърнат към самата нея хумор. Без каквито и да е претенции тя успява да издигне дом на паметта, разположен в непосредствено съседство с тези на Марсел Пруст, Владимир Набоков и Зебалд.
– Рейчъл Полонски, TLS
Отчаян, ироничен, стегнат разказ, пълен с идеи.
– Грегор Дотцауер, Die Zeit
Степанова е майстор на огледалата, тя съумява да сътвори нови фокуси посредством иначе доста поизносената форма на автофикцията.
– Соня Зекри, Süddeutsche Zeitung
Чрез висша форма на самонаблюдение Степанова описва опита на своето алтер его да избяга от своята идентичност.
– Йорг Плат, Deutschlandfunk Kultur
Стегнат и съзерцателен текст, богат на асоциации, с тънки алюзии и литературни препратки, съноподобен и реалистичен едновременно.
– Улрих Рюденауер, Der Tagesspiegel
В стилистично отношение тази проза е безупречна. Под прикритието на мрачната му интонация [в този роман] пулсират силни чувства, които хвърлят някои от нас в депресия, други – в [някакъв] алтернативен живот. Фундаменталният въпрос „кой е виновен и какво да се прави“ тук придобива не метафизично, а свръхактуално звучене.
– Олга Тимофеева, Новая газета
