Една от основните идеи в тази книга е, че с помощта на практиката можем да развием по-голяма осъзнатост във всеки момент от своя живот. Успеем ли, свободата и гъвкавостта започват да се увеличават, а ние ставаме по-малко зависими от привичните грижи и от заниманията, които ни отвличат. Развиваме устойчиво и осезателно присъствие, а то ни позволява да избираме по-умело положителните реакции спрямо онова, което се случва ‐ реакциите, които ще донесат най-голямо благо за околните и за собственото ни духовно пътуване. Накрая достигаме състояние на постоянна осъзнатост и с негова помощ запазваме пълна осъзнатост както в сънищата, така и в живота си наяве. Това ни дава възможност да реагираме творчески и положително на явленията в своите съновидения и да извършваме различни практики в сънуващото състояние. Щом усвоим тази способност напълно, откриваме, че живеем насън и наяве по-спокойно, с по-голяма лекота, яснота и разбиране…Според една известна тибетска поговорка: За да пресечеш всякакви съмнения относно автентичността и приемствеността на своето учение, необходимо е да изясниш неговата история и традиция на предаване.” Затова започвам тази книга с кратка история на своя живот.Роден съм малко след като родителите ми избягали от окупирания от китайците Тибет. Времената бяха тежки и те ме пратиха в християнски пансион с надеждата, че там ще се грижат за мен. Баща ми беше будистки лама*, а майка ми – последователка на бон*. Не се мина много време и баща ми почина. После майка ми се омъжи повторно за бонски лама. Желанието на двамата беше да отрасна в традициите на своята култура, затова, когато навърших десет години, постъпих в главния бонски манастир в:amp;bsp; Доланджи, Индия, и приех монашески сан.След като известно време живях в манастира, Лопьон (главен наставник) Сангйе Тендзин Римпоче позна в мен прерождение на Кхюнгтюл Римпоче, бележит учен, преподавател, писател и учител по медитация. Кхюнгтюл Римпоче се прославил като голям астролог, а в Западен Тибет и Северна Индия – като укротител на зли духове. Мнозина го търсели като лечител с магически способности. Един от покровителите му бил владетелят на княжество Химачал в Северна Индия. Князът и неговата съпруга били бездетни и се обърнали към Кхюнгтюл Римпоче с молбата да ги излекува. И той ги излекувал. Вирбхардур – синът, който им се родил и когото те отгледали – днес е министър-председател на щата Химачал Прадеш.