Сейтай: сей (sei) – ред, подреждам; тай (tai) – тяло, или организъм.
Сейтай възстановява естествения ред в организма и възвръща здравия смисъл на жизнената интелигентност.
Това се е опитал да ни обясни и завещае японският мъдрец Харучика Ногучи (1911–1976), посветил целия си живот на разбулването на тайната на човешкото съществуване.
Опирайки се на неговото наследство, Лаура Лопес Кото – журналист и практикуващ сейтай от 2003 г., навлиза в дебрите на жизнената интелигентност, за да ни го поднесе на достъпен и разбираем език.
Сейтай е безпрецедентно откритие за това как животът е организиран чрез жизненото движение – нещо, пряко свързано с нашето здраве и състояние на духа. Да сме живи, означава да се движим, и това движение не е случайно. То е инструментът, използван от живота, за да ни създаде, да ни поддържа живи и да ни балансира, така че да реагираме правилно на всяка ситуация. То е свободното движение, което действа с интелигентност и прецизност – спонтанният живот.
Практиките на сейтай – кацуген ундо и юки, връщат гъвкавостта, обновяват и съживяват възвратно-постъпателните движения между напрягането и отпускането на организма (дух – тяло) и дават инструменти за пълноценно изживяване на живота.
Книгата ще даде тласък на разпространението на необикновената култура на живота и здравето сейтай, така че да добие широка известност и да заеме заслуженото си място в света.
„Ако не действаш с цялата си енергия, ако ти липсва съзнанието да позволиш на живота да живее чрез смъртта, не можеш да постигнеш състояние на здраве. Възможно е да вярваш, че човекът е жив благодарение на собствената си воля, но не е така. Човешкото същество просто живее и толкова. Спонтанното желание за живот не е породено от индивида, а от желанието на самата Природа.“
Харучика Ногучи (1911–1976), основател на културата сейтай
„Убеден съм, че сейтай – наследството на Учителя Ногучи, е най-новаторската и значителна духовна култура, станала достояние на човечеството през ХХ век.“
Нарсисо Йепес (1927–1997), китарист, практикуващ сейтай
