За лекаря хомеопат както здравето, така и болестта са процеси, а не константни велични. Търсенето и намирането на факторите, които нарушават или провокират нарушаването на финото равновесие между здраве и болест и определянето при всеки конкретен пациент на подходящите лекарства, които ще му позволят да премине от процес”болест” към процес”здраве” представляват основата на лечебния хомеопатичен процес.Профилактиката и лечението на хроничните и на често рецидивиращите заболявания чрез използването на стандартизирана техника за подбор на хомеопатични лекарства позволява: – пълно излекуване на пациента след определен период от време; – постепено намаляване на честотата, силата и продължителността накризите или на острите епизоди на съответното заболяване, в случаите, когато е невъзможно пълно излекуване; – постепено намаляване или дори окончателно спиране, когато това е възможно, на алопатичните лекарства. По този начин се постига редуциране или дори пълно прекратяване на страничните действия на тези лекарства; – подобряване на качеството на живот и на работоспособността на пациента; – формиране, благодарение на постигнатите резултати, на позитивна нагласа по отношение на възможностите на собствения организъм за самовъзстановяване. Това ще спомогне за стабилизиране на лечебния ефект, дължащ се на хомеопатията, благодарение на отключване на допълнителен оздравителен потенциал, свързан с психо-емоционалното състояние и вярата в себе си…