След „Топ мистериите на България“ Слави Панайотов разширява кръга от загадки и ни разказва за необясними и озадачаващи предмети, места и случки в световен мащаб. В „Топ мистериите на света“ ще откриете забранена история, неудобни находки и аномалии, будещи съмнение за съществуването на алтернативен, обвит в мистерии, ход на човешкото развитие.

Съществували ли са Атлантида и Лемурия и къде е скрито тяхното знание?
Как археологически находки като ръкописите от Мъртво море и дискът от Фестос предизвикват учените по цял свят?
Доказват ли йероглифите в Дендера и Багдадската батерия, че древните са имали електричество?
Защо загадъчни места като Мачу Пикчу, Стоунхендж, Гьобекли тепе и Баалбек разтърсват представите ни относно технологиите от миналото?
Какво се крие зад неразгаданите случаи на прохода Дятлов, Тунгуския феномен и изчезванията на кораби и самолети в Бермудския триъгълник?
Възможно ли е древните хора да са конструирали първия аналогов компютър, познат като Механизма от Антикитера?
Скални рисунки, шумерски клинописи и статуетки провокират въпроса – посещавали ли са извънземни Земята в нашата дълбока древност?
Какви са библейските тайни на Светия Граал, Кивота и противоречивата Плащаница от Торино, на която се смята, че е отпечатан ликът на Христос?
Това са само част от десетките мистерии и загадки, които ще откриете между страниците на тази книга.

Откъс

ПРЕДГОВОР

Различните епохи в културата на човека ни учат на различни гледни точки. Преди много години се е смятало, че Земята е плоска и е центърът на Вселената. Всяко друго твърдение било гледано с насмешка и отхвърляно. През XVI в. Николай Коперник за първи път предлага нещо немислимо, а именно – не Земята, а Слънцето е центърът. Историята била пренаписана и това започнало да се преподава в училищата. Няколко века по-късно възгледите ни отново са променени и става ясно, че ние не сме никакъв център, даже сме така бая в покрайнините на една галактика, пътуваща в безкрайното пространство на Космосът. През 1768 г. най-известният тогава химик Лавоазие бил помолен от Френската академия на науките да проучи „големият камък“, който паднал от небето близо до френско селце. Той им се изсмял и им казал, че от небето няма как да падат камъни. Уверил ги, че свидетелите лъжат и търсят сензация. Престижната академия приела неговите доводи и наредила на властите да арестуват хората, които изрекли тази лъжа. Минало още половин век преди науката да приеме съществуването на метеоритите, т.е. камъните наистина падали от небето, както се пее в известна българска песен. С тези думи искам да кажа, че това, което учим в учебниците в наши дни е спрямо онова, което знаем в момента. Всяка година излизат нови проучвания и преобръщат общоприетата догма. Новото поколение се възпитава с нея, докато тя не се опровергае. Аз ви задавам въпрос: „Кога ще научим цялата истина за човешкия корен и Вселената?“ Може би никога или поне не в рамките на нашия живот. Затова в тази книга аз ще ви представям реални факти, доказателства и открития, а вие ще си правите изводите и ще избирате на коя теория да вярвате.

Единственият начин за прогрес е задаването на въпроси и непримиряването с най-често срещания отговор: „Защото така“. Именно търсенето на отговори ни тласка напред. Ако човек просто приема нещата, които му казват, той не се различава от една средно статистическа овца. Когато Талес видял за първи път слънчево затъмнение, той поискал да разбере какво го причинява.

Нютон открива закона за гравитацията след като си задал странния въпрос: „Защо ябълката пада на земята, а не си остава на мястото?“. Айнщайн формулирал теорията на относителността след като се попитал най-абсурдното нещо: „Какво ще стане, ако човек яхне светлинен лъч?“

Всички те са задавали въпроси и са мислили за отговорите по нестандартен начин.