Яворов – Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика

Предмет на изследването е един централен поетически и персоналистичен комплекс в българския литературен канон – комплексът Яворов–Ботев, прочетен през ключовия интертекст “Угасна слънце” – “Хаджи Димитър”. Разказът следва два паралелни сюжета, които от един момент насетне се сливат. Първият е мито-биографичен – как перфектният модерен мит “Яворов” възниква като страничен продукт при опита да се повтори образцовият общностен мит “Ботев”, при което неочаквано се активират най-дълбинни митически структури. Специално внимание е отделено на жанрово-езиковите полета, където митогенният ме?
анизъм е пълноценно реализиран. (Защо и как в последна сметка ?
айдушките копнения на поета се случват като безсъници?) Вторият сюжет изследва тъкмо зараждането на радикалния модернистичен език (езикът “Безсъници”) от мощния мито-фолклорен субстрат, стаен в литературното несъзнавано на романтизма. Изследването успява да сведе академичния разказ до едно интригуващо литературноисторическо и пси?
ологическо четиво с остросюжетна фабула, в която има всичко, необ?
одимо за перфектния роман: любов, трагика, смърт… Д-р Пламен Антов е роден през 1964 г. в Монтана. Работи в Института за литература при БАН. Автор на множество статии и студии в областта на новата и съвременната българска литература, както и на осем книги с поезия, разкази и драматургия, между които “Разпадащото се момче”, “Бягството на заека”, “Сантиментална география”, “Америките ни”, “Лисабон или краят на поезията” и др.