Десислава Лилова е доцент в катедра “Културология” на Югозападния университет “Неофит Рилски”, Благоевград. Докторската ѝ дисертация е на тема “Утопии и модели на времето във възрожденската литература”. Публикувала е статии в български и чуждестранни сборници и научни списания. Работи вър?
у проблеми, свързани с отношенията история – памет, модерност – нация – идентичност. Възрожденските значения на националното име обобщава резултатите от тези изследвания и анализира начина, по който се формират алтернативни отговори на въпроса “какво означава да се наричаме българи”.
Задачата на тази книга не е да търси “правилния” отговор на въпроса “какво означава да се наричаме българи”. Тя се опитва да разбере смисъла на отговорите, които са били дадени преди около сто и петдесет години – в епо?
ата, когато се е формирала българската нация. Те се оказват продуктивни, тъй като успяват да завладеят въображението на ?
иляди и ?
иляди ?
ора, които никога не са се виждали и никога не са се запознавали реално. И въпреки това тя?
ното чувство за принадлежност към огромната “въобразена общност” става първа и основна част от отговора на въпроса “кой съм аз” и се трансформира в напълно реален политически и социален ангажимент. Заслужава си да знаем какви са били тези значения, кой ги е дал, защо са били алтернативни и как е бил направен избор между тя?
. Не защото има някакви причини да ги смятаме за по-верни или по-правилни от онези, с които си служим днес. Националната идентичност не е ар?
еологическа отломка. Тя не е заровена в земята на предците и няма смисъл да я търсим там, за да я опознаем в “автентичния” ѝ вид. Нацията е част от социалния ред на модерността, в който продължаваме да живеем и собствената ни действителност би следвало да съдържа основания за принадлежност към големия ѝ колектив. Проблемът е да разбираме ме?
анизмите, които произвеждат значенията на националното име, защото само тогава можем да поемем и собствената си отговорност към тя?
.