Змията на Глешоу онагледява мащабите и обектите, за които ролята на всяко от четирите фундаментални взаимодействия е преобладаваща. За да разберем обаче какво става на безкрайно малки разстояния, трябва да познаваме законите, които управляват Вселената на огромни разстояния, и обратно: не можем да разберем явленията, които протичат в най-крупни мащаби, без да знаем какво става на равнище фундаментални частици. Затова и змията е за?
апала опашката си – там, където най-малките мащаби се застъпват с най-големите.
Според този възглед следва да съществува единна теория на всички взаимодействия – теория, останала все още несбъдната мечта на Айнщайн.
