В новата книга на проф. Ивайло Знеполски се изследва връзката между критика и интерпретация.

Редица прочути романи от световната литература, белязали българското десетилетие от втората половина на 80-те и началото на 90-те години, както и един от най-популярните жанрове  –  класическият детективски роман и неговите съвременни превъплъщения, са разгледани в светлината на структурализма и семиотичната теория.

Между тезите на Рорти за употребата на текста и на Барт за неговата неизчерпаема множественост и свободната игра на смисъла авторът предлага интерпретация, опряна на големите наративни фигури, които осигуряват връзка между текста и контекста и са основа за съчетаването на семиотичния под?
од със социологията, философията, политологията и пси?
оанализата. През тази призма се открояват големите теми за любовта и секса, за насилието, за връзката между власт и изкуство, за престъплението и наказанието, за социалните отдушници и за съдбата на романа в неговите постмодерни вариации.