Заглавието е метафора на ?
ибридното, интелектуално и антизрелищно британско игрално кино от края на 20. век с афинитет към егалитаризма, минимализма на “малката форма”, ар?
етипната образност и ?
едонизма. В него триумфира експанзивната младежка контракултура с присъщата си непоносимост към авторитети, власт и клишета. Трансформацията на традициите е проследена в контекста на нестабилността на национално-специфичното в светлината на историческата ретроспектива и кризата на идентичността в глобализиращия се свят.