Изследването проследява как се е мислило Българското възраждане в родната историческа наука от зараждането ѝ до днес и как представите са се променяли във времето. В седем глави са разгледани всички аспекти и значения на епо?
ата, като: периодизация, аналогии с Ренесанса и Просвещението, тълкувания на османския “феодализъм” и пре?
ода към капитализъм, буржоазия и чорбаджии, йерар?
ия на героите от националния пантеон, Априлското въстание и Руско-турската война.
Авторът анализира функционирането на Възраждането като национален мит и показва как в Големия официален исторически разказ,  въпреки опитите за десакрализиране в последно време, отношението към тази епо?
а остава романтично, умилено-сантиментално и дълбоко пристрастно. Доказва как идеи, смятани за преодолени в науката, продължават да се възпроизвеждат в учебниците за средните и дори висшите училища, а оттам преминават в колективното съзнание като безспорни истини.
В настоящото допълнено издание са включени реакциите на автора в дискусията по първото издание, изчерпано бързо от книжния пазар. Предложена е и обобщаваща теоретична част за последните тенденции в писането за Възраждането. Книгата е необ?
одимо четиво и своеобразен историографски справочник за специалисти, учители, студенти и за всеки, който е любопитен да разбере защо Възраждането продължава да бъде лесен и удобен инструмент за масови политически манипулации през 21. век.