Идеалът за гражданство днес се основава вър?
у мобилността, реална или виртуална, практикувана или мечтана. Емблематичният гражданин вече не е онзи, който стои, а който идва и си отива, не обитаващият, а заселващият се, не постоянстващият, а съумяващият достатъчно бързо да се променя. Как да бъдем лоялни едновременно към няколкото общности, между които се движим? Какво се случва с гражданската активност в свят, където не си фатално обречен на една среда и можеш във всеки момент да “гласуваш с краката си”? Какви права да дадем на медийно конструираното си въображение, което ни прави обитатели на далечни, непостижими светове? В книгата става дума за граници, за мигранти, за виртуална мобилност в интернет, както и за копнежите по големия друг свят във времето на социализма.
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в СУ “Св. Климент О?
ридски”, преподавал в различни университети в Европа и САЩ. Сред темите, вър?
у които работи, са политическите митове, ритуали и емблеми; даровият обмен в модерната епо?
а; преосмислянето на идентичностите в ?
ода на европейската интеграция; градските практики и култури. Последната му книга е озаглавена “Пространства на желанието, желания за пространство. Етюди по градска антропология” (2005). Ивайло Дичев е и есеист, носител на няколко журналистически награди.