“Гласове на жени в българската поезия” обговаря важни прояви в женската ни поезия от средата на XIX до 40-те години на XX век, служейки си с изследователските ракурси на междутекстовостта и литературноисто-рическата реконструкция. Приносни моменти са:
опитът за предефиниране на понятието женско писане;
откриването на две следосвобожденски поетеси – сестрите Елисавета Ненова и Мария Ненова, и детайлното представяне на тя?
ната обща сти?
осбирка от 1890 г.;
анализът на факти от житейските и творческите биографии на поетесите Роза Попова и Дора Габе;
прочитът на поезията на Мара Белчева през различни аспекти на нейните ду?
овни търсения;
представянето за първи път с цялостен портрет на писателката и поетеса маринистка Весела Страшимирова.
Книгата предлага интересни ракурси в портретите на Бленика и Магда Петканова.
