Книгатаизследва ?
удожествените ме?
анизми на Елин-Пелиновото повествование, което в критическото мислене обикновено се определя с думи като “простота”, “неподправеност” и пр. Тази простота обаче е сложна и зад нея стоят отчетливи конструктивни принципи като уравновесяване на противоположностите, вълнообразно разгъване на разказвачески те?
ники, повторение, отместващо старото към нещо ново и пр.
Книгата е предназначена за литературоведи и студенти-филолози, но също така е напълно достъпна за ученици, представяйки допълнително критическо четиво, приобщавайки читателите към Елин-Пелиновата лаборатория за създаване на ?
удожествен смисъл.
