Романът е носител на Британската фентъзи награда за 1982 година.Тази книга направи със санбернарите това, което “Челюсти” направи с големите бели акули.През есента на 1977 г. Стивън Кинг заминава със семейството си за Англия – за да напише история за призраци. Това не е изненадващ ход за писателя – няколко години по-рано той отива в Колорадо, в резултат на което се раждат “Сиянието” и “Сблъсък”. Британските вестници не закъсняват с коментарите: “С богатата си литературна традиция в сферата на готическия роман и разказите за призраци Англия ще помогне на Кинг да сътвори роман, още по-смразяващ и страховит от “Сейлъмс Лот” и “Сиянието”.” Така и става. Книгата бива наречена “Куджо”, но в нея изобщо не става въпрос за привидения и духове. Точно обратното – романът е брилянтен образец на суров реализъм и безмилостна психологическа проза. И действието му изобщо не се развива в Англия.Вик и Дона Трентън са идеалното американско семейство. Той е преуспяващ рекламен агент, а тя – красива домакиня, която се грижи за четиригодишния им син Тад. Когато Вик започва свой собствен бизнес, те решават да напуснат шумния, престъпен и плашещ Ню Йорк и да заживеят сред идиличното спокойствие на градчето Касъл Рок, щата Мейн. Но дали всичко е толкова хубаво, както изглежда? Какво се крие под фасадата на безметежния семеен живот? И няма ли сбъднатата “американска мечта” да се окаже една горчива илюзия, обречена да се сгромоляса в зловещата паст на ужасяващ кошмар?Действието в книгата се развива в измисления от Краля градец Касъл Рок, с което “Куджо” се нарежда до култовите романи “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.На другия полюс са семейство Кембър. Джо е монтьор, превърнал големия си хамбар в автосервиз. Обича да си пийва, да псува и да налага съпругата си Черити. Двамата живеят скромно, на ръба на мизерията, и тежкото провинциално ежедневие отдавна е стъпкало мечтите им в калта. Това обаче не се отнася за десетгодишния им син – Брет. Момчето е умно, трудолюбиво и има заложби, както и още нещо, което го отличава от родителите му – бъдеще. Джо Кембър обаче не желае синът му да се развива; за него е достатъчно да наследи занаята му. И най-вероятно би станало точно така, ако един ден Черити не дръзва да се опълчи срещу тираничния си съпруг, отприщвайки невъобразима върволица от кървави събития…“Когато пишех тази книга, си я представях като тухла, запратена в нечий прозорец. В твоя прозорец, верни читателю. Искаше ми се да звучи диво и анархично, като запис на пънк банда.”- СТИВЪН КИНГ