Романът на Том Брадби “Господарят на дъжда” е историческa и любовна история, драма и трилър. И не само това. Въздухът, пропит с поквара, е не фон, а преживяване. Брадби прави за Шанхай това, което Реймънд Чандлър прави за Лос Анжелис.
“Господарят на дъжда” диша в ритъма на Шанхай от 1926. Натрапчиво чувство на тревога витае из града. Град с много господари – американци, англичани, французи, въвлечени в международен лабиринт от интриги. Съдбите на многобройните руски имигранти не значат нищо. Някои бягат от разрухата на Комунистическата революция, други идват с мисията за подобен преврат в Китай. Полуофициалното правителство и престъпните групировки не са просто наблюдатели. Реалната власт е съсредоточена в ръцете на подземния бос- Лу Хуанг. Беззаконието и богатствата, изливащи се в Шанхай, въвличат безскрупулни и порочни хора в плетеница от заговори. Понякога- с цената на живота им. Това е пъкления казан, в който Ричард Фийлд е пуснат.
Фийлд е британски полицай, нов в Международния отдел. Казват,че богатството е единствената цел на тези, които идват в Китай. А Фийлд бяга от спомените си. Когато обаче се заема с бруталното убийство на млада рускиня, надеждата му за утеха е погребана. Полицията не се интересува от убийството на една проститутка. Но Фийлд е обсебен от случая, както и от Наташа Медведев- съседка на убитата. Скоро той открива, че има и други жертви. Всички те са работели за Лу. Открива също, че височайши интереси пречат на разследването. Фийлд е въвлечен в спирала от измами, предателство и перверзия. Изтощен от порока, той разбира, че няма никой, наистина никой, на когото да вярва. В Шанхай нищо не е такова, каквото изглежда.
Или, както циничната леля на Фийлд подхвърля: “ Xората мислят, че Шанхай е упадъчно място, а ние не искаме да ги разочароваме. Да, ние наистина харесваме разврата.” ”Господарят на дъжда” надминава това очакване и представя покварата в най-елегантния `и вариант.
Tом Брадби, който е кореспондент на британската IТN за Азия, е направил мащабно историческо изследване на събитията от онова време. След “Господарят на дъжда” записките за живота в Шанхай през 20-те вече на са исторически факти. Те са живият дух на станалото.
“Господарят на дъжда” диша в ритъма на Шанхай от 1926. Натрапчиво чувство на тревога витае из града. Град с много господари – американци, англичани, французи, въвлечени в международен лабиринт от интриги. Съдбите на многобройните руски имигранти не значат нищо. Някои бягат от разрухата на Комунистическата революция, други идват с мисията за подобен преврат в Китай. Полуофициалното правителство и престъпните групировки не са просто наблюдатели. Реалната власт е съсредоточена в ръцете на подземния бос- Лу Хуанг. Беззаконието и богатствата, изливащи се в Шанхай, въвличат безскрупулни и порочни хора в плетеница от заговори. Понякога- с цената на живота им. Това е пъкления казан, в който Ричард Фийлд е пуснат.
Фийлд е британски полицай, нов в Международния отдел. Казват,че богатството е единствената цел на тези, които идват в Китай. А Фийлд бяга от спомените си. Когато обаче се заема с бруталното убийство на млада рускиня, надеждата му за утеха е погребана. Полицията не се интересува от убийството на една проститутка. Но Фийлд е обсебен от случая, както и от Наташа Медведев- съседка на убитата. Скоро той открива, че има и други жертви. Всички те са работели за Лу. Открива също, че височайши интереси пречат на разследването. Фийлд е въвлечен в спирала от измами, предателство и перверзия. Изтощен от порока, той разбира, че няма никой, наистина никой, на когото да вярва. В Шанхай нищо не е такова, каквото изглежда.
Или, както циничната леля на Фийлд подхвърля: “ Xората мислят, че Шанхай е упадъчно място, а ние не искаме да ги разочароваме. Да, ние наистина харесваме разврата.” ”Господарят на дъжда” надминава това очакване и представя покварата в най-елегантния `и вариант.
Tом Брадби, който е кореспондент на британската IТN за Азия, е направил мащабно историческо изследване на събитията от онова време. След “Господарят на дъжда” записките за живота в Шанхай през 20-те вече на са исторически факти. Те са живият дух на станалото.
