Следобедната дрямка е онова особено състояние, в което сънищата са най-ярки и често с мъка се отличават от действителността, макар да са пълни със сюрреализъм. Разказите на Боян Тончев са точно такива – смесица между реалност и сън, в която обаче висшите ценности си остават същите, а героите все толкова болезнено се стремят към тях. Въпреки целия позадрямал абсурд на ситуациите, в които попадат.
Христо Карастоянов
Зад великодушния поглед на Боян Тончев към трудностите на всекидневието и неговия опрощаващ смях стои внимателно поставената диагноза за болестта на обществото. Иронията и самоиронията в сборника се движат в успоредни писти. Заради този подход разказите на писателя бързо надрастват своето анекдотично начало и водят към по-едри обобщения за нашето време. И навсякъде в увлекателните истории любовта продължава да бъде водеща сила.
Марин Бодаков
