„Жива вода” – приказно послание от времената на детството.
„Жива вода” – мъдра усмивка на мистичен разказвач, надежда и обещание, светла и малко минорна ретроспекция на искрящите разпръснати мъниста от наниза на човешките дни.
Светлана Йонкова е търсач на истини -колкото и неоткриваеми и болезнени да са те.
Светлана е откривател на мигове красота – колкото несбъднатост и тъга да й струват нейните открития. Стиховете на Светлана Йонкова са толкова топли и човечни, толкова искрени и истински, толкова непресторени и неизмислени, толкова изстрадани, озарени от бездънна любов към живота във всичките му образи и преображения! И още нещо много съществено – те не са израз на някакъв агонизиращ и безсилен космополитизъм. Те са поетическата кардиограма на едно българско сърце, в което преливат болките на безкрайната и многолика човешка вселена, но което тупти с пулса на земята българска.
Радвам се, че дочакахме тази „Жива вода” на Светлана Йонкова! За да отпием от благотворната й сила. И да потънем сред поетичните й видения.
На добър час!
Марина Матеева
