Атанас Капралов е явление в съвременната българска поезия. С всеки свой стих в новата си стихосбирка “Жив и Свободен” той стои на хлъзгавия ръб между модерността и класическия изказ на поетичния наратив. Това поражда остро диалогичния характер на стилистиката му. Тя се люшка между високата енергия на Ботевите чувства и светлата печал на Дебеляновските интонации. Докато в предишните му книги те са силно поляризирани, сега в стиховете му се долавя мъдростта на изстраданите истини.
Поетът Атанас Капралов е все така непримирим в битката с пошлостта и отстоява кредото си да прекрои света по мярката на своя дух.
Убедеността в правотата на лирическия му герой в неговия драматичен диалог с робската примиреност на обичния му народ вече е проверена във времето. Духът му е устоял на съблазните и вече е доказал своята сила и непоколебимост. При многобройните му срещи с читатели и рециталите му в страната, на които съм имал щастието да присъствам, нееднократно съм се убеждавал как и хора, които не обичат поезията, се приобщават към нея. За всички тях това е харизматичният поет, който им казва с виртуозно написаните си стихове истините за своето време, живота и любовта като космическо измерение.
Може определено да се твърди, че Атанас Капралов е сред малкото съвременни поети със своя специфична поетика – разпознаваем и обичан точно заради нея от всички, които се чувстват щастливи, когато се докоснат до наистина голямата поезия.
А поезията в тази книга е точно такава.
Мисля, че ако досега Атанас Капралов се стремеше и вървеше към върха, в последната си книга той уверено е стъпил на него и оттам разбира колко преходни са земните страсти, щом като единственото, което има смисъл за човека, е да си жив и свободен.