Поемата се чете като химн на гетското божество, хподобен на омировите, калимаховите или орфическите химни.
Започва, както му е редът, с обръщение към бога – сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената – познатия свят.