В едноименната повест „Всичко е простено“ се развиват две сюжетни линии, които вървят успоредно през цялата книга и се пресичат малко преди края.
Историята на Мая я намира в навечерието на тринадесетгодишния ? рожден ден, на който тя получава дневник. В него тя ще отведе читателите в сърцето си и ще им повери какво е да си наранен и забравен. Една история, която започва самотно, тъжно и безнадеждно, но все пак получава, своя лъч Надежда!
Историята на Павел го заварва в обикновеното му състояние на махмурлия в къщата на починалите му родители. Дом, който се превръща в паметник на едно неизживяно минало, подхранващо горчивината на сърцето му. Скоро той ще получи възможност да „поправи“ счупеното и да прости, но дали ще намери сили…
Книгата е един провокативен прочит, за това как Прошката се явява най-трудното нещо на света, след като човек е преживял несправедливост и страдание. Но тя не е забравяне, не е не гневете, не е слепота. Прошката е единственият начин да контролираш болката. Да не ? принадлежиш, да не зависиш от нея. Защото един ден, когато даваме отчет за живота си, няма как да заявим: „Болеше ме и за това не живях“