Вдън гората Дикчам“ определено е най-важната книга за Божинов – именно като първа книга, като пръв тон, задаващ мярка и вкус. Може да се каже, че без нея нямаше да се роди двайсет години по-късно романът шедьовър „Калуня-каля“ – нека го кажем – един Дунав на българската литература, тръгнал от стотиците църцорещи още от 60-те години (невинни години!) ручейчета.

В тази първа своя книга, както и след време в „Юлень“, още от самото начало писателят е „себе си“. Наясно е със себе си, наясно е какво ще го занимава като писател, наясно е какво иска да каже. Вече е наясно и как да го каже.

В един от бележниците си Божинов отбелязва: Да пишеш, както говориш. Ако, разбира се, има някаква значителност в говоренето ти. Ако има какво да кажеш, важно за другите. Ако сам си значителен… И не е нужно да се подписваш. Да се познава и без подпис. И всичко да е сгъстено, като запечатан мед.

А „дикчам“ впрочем е турска дума и значи „прав чам“, „прав бор“.
Така навлиза в литературата Георги Божинов – като прав бор.
Такъв си и остана: дикчам – Божинов.
Животът му бе труден. Преживя много самотни години.
Но както бе казал на едно място: Земята се върти, светът се върти и постепенно идва на мястото си. И вече не е сам.