Българската литература е богата на писатели пластици, но е бедна откъм писатели мислители. И тъкмо тук е приносът на Мюмюн Тахир. Той създава разкази притчи, които са и философски размисли за времето и човека, и за човека във времето. В тях има и поезия, и музика, и живопис, които по свой специфичен начин въздействат върху човешката емоционалност.