Понятието “българско” в новата ни живопис и новата ни култура не може да бъде образувано без неговото изкуство. Образът на българската мадона остава свързан преди всичко с неговите монументални платна. Образът на българската земя е също тъй до голяма степен свързан с неговите битови картини и пейзажи. Националната специфика на новата ни живопис е немислима без него.
Той е от тези художници, които сполучливо и навреме хвърлиха назад мост към българското Възраждане. Така и чрез неговото творчество бе осигурена необходимата приемственост, без която няма живот за никое изкуство. В Стоиловото творчество има отгласи от възрожденската живопис и портрети, в него има възпоменания за дръзновението на Захарий Зограф и за кротката идилия на Клинков. Творчеството на Васил Стоилов е вена, която отвежда в началото и в бъдещето в нея тече живата кръв на българското народностно-национално изкуство.
– Владимир Свинтила