Макар и почувствала своята история като готова за разказване след няколкогодишен живот в Европа, тази книга не се заиграва с високата нота на носталгията, нито с обертоновете на отсъствието. Тя е съвършено изсвирена по партитурата на смиреното следовничество на търсенето на смисъла.
„В такива следобеди“ на Теодора Лалова не флиртува с имена на места и личности, а ги изследва в пространствата на духовния обем между отпътуването и оставането, между припознатия смисъл да запазиш идентичността си и да се промениш.
И всичко това – видяно през поглед, познаващ добре и работещ виртуозно с онази особена предзалезна светлина, в която всичко става по-меко, галещо нежно сетивата, но светлина, открояваща ясно контури и същности…
– Валентин Дишев
