Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не същуствуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството.
На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван Гранитски. Самата структура на книгата е изградена върху мистичното число “три”, което образува и названието на митичния остров. Вярно, в поемите на Гранитски атмосферата е различна от безметежния климат на легендарната страна. Но нали и ние живеем в епоха, когато корабокрушението е ежедневие? /Иван Маразов/