„Танцът на жерава“ всъщност е поход, от който научаваш, че понякога дългите равни отсечки са по-изморителни и по-важни от стръмните изкачвания и спускания. Когато 38-годишната Царина пише историята на своя живот, настанена в клиника за зависимости, тя не търси оправдание, нито се извинява на някого за болестта си. Тъгата в разказа й не носи тихи сълзи, а крещи на всички, които си казват „това никога няма да се случи на мен“.
А понякога всичко, от което имаме нужда, е един любовен танц.
