Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в новата книга с разкази и новели на Кирил Топалов, която носи заглавието „Софийски истории“. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци – от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата драматична политическа промяна след 1989 г. Различни поколения, различни идеали, различни ценности в съдбата на столичния българин. Някои групи от разказите носят усещане за циклични цялости, в тях понякога се преплитат по-бегло или по-директно общи топоси и събития, прозират и много автобиографични моменти. Повечето от сюжетите на разказите и новелите се случват в Подуене, около „Оборище“ и „Черковна“, както по-късно и в боянските манастирски ливади – двете места, където са протекли детството и младостта на автора – обстоятелство, което неизбежно предпоставя някои от по-директните или по-бегло загатнати елементи на автобиографичност. В тези два диаметрално разположени спрямо центъра на София квартала живеят хора с различен манталитет, професии и култура, детството в двете махали е и сходно, и различно, но времето за всички е едно и също, поради което почти идентични са и предизвикателствата, и драмите, и смешките.