Две момичета. Седем незабравими лета. Трийсет и три непростими години.

Дима и Вида се запознават край басейна на ведомствената вила във възрастта, когато приятелството е всичко, а клетвите са завинаги. Колкото и дълго да е това.
Детството им ухае на зелена трева и прошепнати тайни, звучи като смеха под водата след гмуркане и тръбата от съседния лагер. Чор-ба ка-ша, чор-ба ка-ша, то-пъл хляяяб…
Всяка лятна ваканция световете на момичетата се сливат и сякаш есента, зимата и пролетта не са се случвали. До седмата поредна година, когато онова завинаги от детските клетви се превръща в минало. Непростимо.
Когато трийсет и три години по-късно двете отново се срещат, Вида е пациентка в скъпоплатен санаториум, а Дима – една от помощничките, които се грижат за нея. Историята на познанството им белее пред тях като скреж върху зимен прозорец. Заскреженото стъкло е красиво. Но крие пейзажа зад себе си. Крие истината. И някогашните момичета са принудени да разтопят леда с дъха си. За да се изправят една срещу друга. Всяка със своята истина. Съдбата е изровила в тях пукнатини, по-дълбоки от тези по асфалта към отдавна забравената вила. А животът продължава и те трябва да решат дали да го последват. Ако едната има шанс, шанс има и другата.

Вгледан в миналото с очите на дете, „Скреж” е роман за (не)възможното бъдеще. За раните, които белязват, и наследеното мълчание, което гризе всеки зараждащ се ден. Неповторимото перо на Радостина А. Ангелова разказва красиво история, в която грозното превръща душата в скитница. Но надеждата остава. Завинаги. Колкото и дълго да е това.