Авторът предава аромата и атмосферата на онова далечно време и повежда читателя по неподозирани пътеки за тайнственост, красота и страсти на живеещите във Валве, столицата на трибалите. С вещина описва ловните страсти на тракийските ловци за обикновен дивеч или за залавянето на див бик за жертвоприношение на един от големите празници. Почти нищо не се знае за факта, че Сирм е разбил войската на Филип Македонски в долината на р. Ойскос. По твърдение на проф. К. Йорданов това е станало в долината на Искъра. Войната е станала за това, че Филип отказал да заплати мито на Сирм, че е стъпкал земята му, завръщайки се с огромна плячка от войната със скитите. Почти нищо не се знае и за войната “за отмъщение” на Александър Македонски срещу Сирм, за това, че той ранил и едва не убил баща му Филип пред постъпите на прохода Витиня. В романа не е засегнат и описан само животът на трибалите. Просторното епично платно е позволило на Цветко Стеев да срещне читателя с един от най-мъдрите писатели на древността Хаброзалмокс в царския град Севтопол, столица на одриския цар Севт ІІІ. С вещина е описано и едно от най-древните светилища на траките Пере (Перперикон). То не е било само светилище за орфически обреди и предсказания, но и най-богатото книгохранилище. За това има неоспорими факти в книгата “Нави”, в която например е цитирано, че цар Ситалк е изпратил двамата си синове при евреите да им възстановят загубените свещени книги, докато са били роби във Вавилон.
За да надникне в бъдещето, Сирм изпраща свой човек до Пере, до Самотраки и Делфи за предсказания, но мимоходом да намине и в Миеза, да надзърне в ротондата на Аристотел, където се обучават синовете на македонските аристократи. Читателят ще седне и в античния театър на светилището Делфи и ще усети дъха на тогавашното време. Делфи е тракийско светилище посветено на тракийската пророчица Темида Парнаска, а по-късно на Аполон. Но недочакал края на “Едип цар”, читателят ще тръгне след бегълците – пратеника на Сирм, Пердика и робинята на делфийската Пития – сибилата Херо?.