Николай Петков разказва трийсет и две истории за големи шахматисти, за най-големите. Трийсет и двата черно-бели квадрата са точно половината от шахматната дъска. Или са всичките бели? Или черни? Знае ли човек? Не знае.
Разказът започва в достатъчно далечна древност и завършва с нашето време. Негов “предмет” са шахматните шампиони, една масово видима част от носещите свръхинтелигентността, направо гениалността на своите епохи.