Хората сме такива, цял живот носим любовта и болката, страховете си, слънчевите и сенчестите си страни, даровете и изпитанията. Опитваме се да си покажем главите над земята и подобно цветя да съобщим, че сме дошли. А над нас, точно като над цветя, винаги прелитат пеперуди – замайват ни, радват ни, докосват ни, съживяват ни и изчезват. Написах тази повест, защото повече не можех да премълчавам и преглъщам истината, че сестра ми беше пеперуда. Диагнозата за болестта на пеперуденитет деца е булозна епидермолиза и нейното лечение, поне досега, е само търпение и любов.
Написах тази повест заради сестра си. Написах я и заради Вас, които ще прочетете за нея. Честно казано, написах я и заради себе си. Сестра ми пеперудата е и Ваша сестра, и сестра на цветята и думите.