Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.
В тези тежки мигове четирима военноинвалиди се насочват към Владая в отчаян опит да спрат очертаващите се кръвопролития. Тяхната кауза е подкрепена от единствения политик, запазил присъствие на духа – вътрешния министър Михаил Такев.
Описаното не е сюжет на исторически роман, а суровата действителност за България в края на Първата световна война. Човекът, чиято самоотверженост успява да предотврати фаталните събития, е Андро Лулчев. Неговите спомени „Септемврийски дни“ се явяват безценно свидетелство за епохата.
Водени от завета на Борис Дрангов „Умри – другаря спаси!“, главният герой и неговите съмишленици дават пример за това как с единство могат да бъдат преодолени и най-големите трудности.
Книгата излиза за първи път от 1926 г. насам.
