Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов – „Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри – не вы!” Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, „Диви разкази” са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същностни черти на българина, за нашите традиции – културни, моралистични, духовни; за връзките между съвременността и историята; за това – как ще живеем днес, след като сме „загубили” природата, след като започваме да забравяме кои сме, откъде сме дошли, кое от нашето минало трябва да скъпим и съхраняваме в един модерен, нивелиращ индивидуалността свят; за това – какво е прогрес и какво печелим и какво губим с него…
КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ