Препоръчвам горещо романа „Самуил, цар български” от Димитър Талев да се изучава в училище. Нека идващото поколение млади хора да бъде така обладано от идеята за силна и справедлива държава. Нека да се замислят всички за достойнствата на Самуиловата държава, за нейните най-здрави опори – народ и войска. Да разберат защо едно такова царство пази интересите и живота на своята нация. Да следват своя призван водител с храбри сърца и чисти мисли, също с дарба и умение. Да са горди със Самуил – честен и умен водач, надарен с далновидност и справедлива ръка, с нестихваща енергия и реформаторски замах. Затова неговите войници след дълги изтощителни походи и кръвопролитни битки търсят опора при стария си цар, когато са загубили светлината на очите си.

Нека знаят те, младите хора, че Самуил е един от най-достойните български царе, че е владетелят на Българското царство със столица Охрид. Ние всички обичаме България. Нека доизградим нашата държава. Всеки градивен процес е съпроводен с мъки и терзания, с опасност да се загуби вярната посока или да не се намери веднага истинския отговор, правилното решение. В тези моменти разтварям страниците на „Самуил, цар български” от Димитър Талев. Тук намирам лек и сила, пътят напред се очертава, хоризонтът блести насреща.

Такава е мъдростта на тази книга. Такава е чудотворната й сила – спасителна за българската душа.

Владимир Талев