По друг начин е концепирана романната цялост на „Илинден“. Тук глаушевският дом е вече сравнително настрана. Въпреки че авторът постоянно го има пред очи като ориентир, като мярка, като указателен знак по пътя на сюжета, като гаранция за единството на книгата, за връзката й с другите части на поредицата. Причината за това е може би творческата история на тая трета част. Замислена като повест за житейския подвиг на Дона Скорнева – другарката на орлите (както е наречен тоя раздел от книгата), тя по-късно е прераснала в многопланов роман. Сега вече действието за пръв път прекрачва прага на глаушевския дом и на Преспа. Разпростира се на други места, далеч от тук. Център на събитията не е вече едно семейство, един дом, а едно историческо събитие – Илинденското въстание. По тая си определеност „Илинден“ като че ли най-плътно се доближава до жанра на „романа-епопея“. Но не прекрачва неговия висок праг. Творбата си остава социално-психологически епичен роман.

Боян Ничев