И точно тогава Княза запява: “Разтуряй, Злато моме, магиите…” Ех, каква песен е тая:
Разтуряй, Злато моме, магиите,
и твоите, Злато моме, и моите…
Хляб си нося, Злато моме, гладен ходя!
Вода нося, Злато моме, жаден ходя!
Разтуряй ги тия магии, ама като не можеш? А и като не искаш… От такова пеене всичко живо започва да плаче, но и отива да поживее за малко на небето, докато трае песента.
