Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към „Вечнозаседаващите“ на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като личност, която не прави компромиси с литературните традиции и работи за съхраняването им и за по-нататъшното им развитие.
Първата му книга „Дни за обичане“ получи широк положителен отзвук у читателите, които търсят стойностни произведения и които с нетърпение дочакаха „Приказка само за теб“. Сами ще се убедите, че Симеон Аспарухов се откроява със свой собствен поетичен глас, с тематика, синхронизираща на времето, в което живеем, с проблематика, която повечето стихописци избягват, поради нейната сериозност. Стиховете му притежават онази образност и достоверност, която е толкова необходима днес, че читателите се припознават в творбите му, приемат ги като свои, а всички най-добре знаем, че това е правилното мерило за значимостта на един автор.
Не разхвалвам, заставам зад всяка своя дума. Така, както заставам зад думите на Симеон Аспарухов, защото той не е самотен бегач на къса дистанция, а по-скоро маратонец, който носи отговорност към таланта, морала и гражданската си позиция.
След като четете моите думи, значи вече сте убедени в това, което казвам, защото стиховете вече са приютени в сърцата ви. Разгръщайте ги от време на време там.
Маргарита Петкова, редактор
