“Преслава Виденова наблюдава света с неотстъпчива, но деликатна сдържаност. Поезията ? фиксира тревожността, хладината, отказът от сантименти, характерни за съвремието ни, но едновременно с това издирва съкровеното и меко подсказва – трудно е “да мълчиш така безукорно, че да не можеш да се оправдаеш пред самия себе си.” Прочетете тази книга! И когато пише, Преслава Виденова удържа в себе си – скрито и безпощадно – етичните императиви, без които човешкото ни съществуване не би било възможно.”
Ина Иванова
Изнасяне на сина
В последната най-южна стая
на последния обитаван апартамент
на последния двайсет и втори етаж
на едничкия блок в този тъжен,
населен предимно със скитници,
лунатици и амбулантни търговци,
в пазарните дни процъфтяващ
най-краен квартал
моят малък невзрачен Христос
вдигна микровъстание.
Моят малък невзрачен Христос
слезе от малкото сувенирно разпятие,
заковано в подпухналата от влага стена,
и отърсвайки всичката пепел
и всичките сажди, полепвали някога
по миниатюрното му лакирано дървено
мъченическо тяло, бог излезе от стаята,
без да каже и думичка.
Преслава Виденова
