Ентропията утихва в лабиринта. В него има логичен път и полезна цел. Всичко придобива лесен смисъл. Един е плячка, друг – непотребен.
Това е капанът, в който си хванат. Смисълът не се поставя под съмнение, макар ние, хората, да ставаме все по-съмнителни същества.
Така е било и ще бъде… Дали?

…След романа “Плячка” се пооявиха романите “Непотребния” и “Ентропия”, а също и “Лабиринт”. Неочаквано и спонтанно за петнадесет години се създаде ново, по-голямо повествование, надявам се не само като дължина.

“Гроздовото обвързване на романите”, обаче не е “серийно писане” според проф. Светлана Стойчева. (Георги Гроздев)