Пистата

Да тръгваме ли? Стоп!
Тук се хвърлиха съмнения за българската култура! Добре познавах културните ценности и историята на всяка една от страните, от които идваха моите колеги. Изпитвах респект и уважение към онова, с което се гордееха. Но какво знаеха те за моята България?
Под изумените погледи на всички остро смъкнах раницата от гърба. Бях жегната дълбоко и безкомпромисно. Вместо диспут – монолог.
Изрових от дълбините на историята нашето славно минало. Изтупах наслоения прах от кориците – през вековете. Дълго се задържах в Златния век на България. Пуснах ярка светлина, за да мине горда българската азбука…
В очите на колегите ми ослепително заблестя Тракийското златно съкровище…
Не сме имали древна история и култура ли?