Животът им тече с десет часа разлика и 180 градуса разминаване в ежедневието. Докато в София Радост приготвя закуската на болния си син, отбягва сърдитото сумтене на дъщеря си и преглъща собствените си гневни погледи към своя съпруг; Лора се приспива с шума на океана в Калифорния и с топлата прегръдка на красив италианец след поредния професионален успех като психолог.
Две сестри като двете страни на монета – противоположни, но неизменно свързани. Всяка – стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е напът да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и практикуващият в САЩ доктор по клинична психология Люси Рикспуун създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати „Писмо до сестра ми” е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?
Историята те увлича и държи в напрежение накрая. Няма да казвам повече, защото неизменно ще спомена нещо от сюжета. Поревах си, ядосвах се, радвах се. Все такива чисто човешки неща и чувства.
Ивелина Чолакова

Прочетох не е точната дума. Изживях я тази нощ. Не заспах докато не видях финалните думи, които са обещание за начало.
Доника Ризова

Тази книга успя да ме изненада. Няколко пъти. От една страна е ужасно мила, топла и комфортна; същински шоколад за душата. С портокалови корички и карамелен крокант. Приема те веднага в семейството на двете героини, превръща те в третата им сестра и те понася през приливите, отливите, плитчините и бурното вълнение на ежедневието им. От друга страна е и книга, пълна с изненадващи обрати, загадки и тайни; вълнуваща и напрегната – вкопчва се здраво в теб и не можеш да я оставиш, докато не отгърнеш и последната страница.
Елена Павлова

Сърдечна, топла книга, в която гласовете на двете сестри разказват толкова естествено, че още от началото се оказваш в техен плен и трудно можеш да я оставиш, преди да стигнеш до края.
Милена Златарова

Забавна и тъжна, лична и общочовешка, книгата на Мария Пеева и Люси Рикспуун е като глътка горещ чай в студена сутрин, като топла прегръдка, като дългоочаквана среща с близък приятел.
Христина Тодорова