Недостиг
Стиховете ми потъват в гладкия лист.
Не остава нищо.
Мастилото свърши.
Писалката умря и се загуби в безкрая.
Само аз останах.
Сам, безгласен.
Без думите,
които плачеха вместо мен.
Без стиховете,
които отмерваха всяка секунда преди да се разтопя.
Без душата ми наивна,
виждаща всяка точка като многоточие.
