“Дърветата на рая” се родеят с прозата на Едуард Булвер – Литън, на Хенри Райдър Хагард, на Дмитрий Мережковски и на най-талантливия му съвременен последовател Юрий Мамлеев. Повечето от тях се противопоставят на диаболичното, на демоничното, съдържащо се във виденията на Алистър Кроули или на Хауърд Лъвкрафт. Между двата полюса са прекрасните разкази и повести на Елена Блаватска, романите на Вера Крижановска… Всъщност Валентин Русанов е намерил своята ниша. Да, той следва велики традиции, но и успява да каже нова дума, както в белетристиката, така и в света на безсмъртните идеи…