Неслучайно казват, че разказът е най-трудният жанр. Кратките форми са примамливи, но и опасни. Потребни са бърз ум и талант. Николай Николов разполага и с двете. В разказа я няма прошката на големия обем. Всичко е важно. Козия знае това. Познаваме персонажите в сборника. Те са нашите съседи, колеги, родители. Понякога са любовта на живота ни. Понякога самите ние сме героите в историята на Николай Николов – и това няма как да ни остави безучастни. Разказите на Козия са пътешествие през наглед познати ареали, но не се подлъгвайте: краят винаги е изненадващ. Както и в живота. Силата на тези разкази е в непринуденото поднасяне на смешното и в храброто говорене за страшното – със сила, най-полезната спътница на трудностите. Козия умее да говори за болката, но и за пътя отвъд нея. Когато четем Козия, четем човешкото – и разбира се, се припознаваме. Защото нищо човешко не може да ни е чуждо.